Редица митове за Сътворението на света представят водата с двойствен характер. Тя може да бъде както източник на живот и на плодородие, така и стихия, свързвана с потъване, с разрушаване и с гибел. Широко разпространено е почитането на извиращата направо от земните недра вода, която се приема като дар от водни божества, ако заради минералното си съдържание е лековита. Обичаят да се хвърлят монети във водни източници, би могъл да се приеме като символична жертва в чест на тези божества, на които се приписвала способността да изпълняват желания. В древността много народи вярвали в съществуването на водни същества със свръхестествени сили, сред които са русалките, нимфите, сирените, водните духове и др. В митовете и легендите русалките са прелестни млади жени, които вместо крака имат опашка на риба. Тези тайнствени красавици притежават божествен глас, с който привличат моряците в дълбините на морето. В някои култури срещата с тях носи лош късмет, те предизвикват бури и убиват хора, в други култури са скромни и мили същества, които се влюбват в земни мъже и посредством заклинания успяват да се освободят от опашката си и да заживеят на сушата. Славянските народи вярвали в съществуването на водни духове, живеещи на дъното на водните басейни в каменни дворци заедно със семействата си и със своите стада от домашни животни. Смятало се, че водният дух не е благоразположен към хората. Силата му се проявявала само във водата, а когато излизал на сушата, той бил немощен и слаб.