Еделвайсът е многогодишно тревисто растение. Стъблото му е високо до 20 сантиметра. Листата са силно стеснени, прикрепени са към стъблото без дръжки и са покрити с бели копринени власинки. Долните листа са по-големи, а нагоре постепенно намаляват. Еделвайсът цъфти от юни до август. Цветовете му имат звездовидна форма. Състоят се от 10-12 листенца, разположени в кръг. Ако се разгледат под микроскоп или под лупа, ще се забележи, че са покрити със сребристи власинки, които са така усукани и сплетени, че маскират зеления цвят на листата. Тези власинки са мъртви клетки с въздушни клетъчни празнини. Когато светлината се отразява от тях, те изглеждат сребристобели. Задържат въздух, наситен с водни пари, и така намаляват изпарението от листата. От друга страна, власинковата покривка намалява поглъщането на слънчевата топлина. Еделвайсът вирее в Европа и в Югозападна Азия. По света има повече от двадесет вида еделвайс, като в Европа се срещат само два. В България еделвайсът е разпространен във варовиковите части на Пирин, в Стара планина и в Рила. Има опасност еделвайсът да изчезне от нашите планини, поради което късането му е забранено със закон и растението е включено в „Червената книга на България“. B Стара планина специално за опазването му е създаден резерватът „Козя стена“. Изображението на растението е емблема на Българския туристически съюз. Еделвайсът се използва за украса, тъй като запазва красотата си дълго време, след като се изсуши. Пчелите обичат това растение заради медоносните му цветове, макар че го намират рядко. Цветовете на еделвайса се използват в медицината за приготвяне на лекарства, използвани при лечението на болести на белите дробове, на сърцето и др.

Откъсването на еделвайс причинява големи вреди на природата. Вашият сантиментален спомен може да лиши всички алпинисти след вас от възможността да се полюбуват на това красиво скално растение. Търговията с диворастящия еделвайс също води до постепенното му изчезване. Затова той е защитен от Закона за опазване на биологичното разнообразие и е включен в „Червената книга на България“. Какво да направите, ако все пак сте сред любителите на това красиво цвете? Специализираните магазини предлагат семена, които може да засеете в саксия и да отглеждате вкъщи. Семената се сеят в сандъче през февруари и се покриват със стъкло. При температура от 12 до 15 градуса поникват за около 2-3 седмици. Отгледан от семена, еделвайсът цъфти на втората година. Имайте предвид, че размерът и количеството на власинките, които правят еделвайса така атрактивен, зависят силно от условията на отглеждане. При надморска височина, която е много различна от тази на естествените му местообитания, овласиняването далеч не е така гъсто и пухкаво, а еделвайсът придобива доста по-обикновен вид.