Сериозен е проблемът със зачестилите нападения от вълци върху домашни животни. Това каза за Информационна агенция „Фокус“ Елена Цингарска, представител на Сдружението за дива природа „Балкани“ и експерт, изучаващ едрите хищници и вълците в България. Цингарска заяви: „Броят на вълците в страната в никакъв случай не е с прекомерна численост. Не можем да говорим и за проблем с копитните диви животни, защото това е естествената храна на вълка. Там, където вълкът се храни с копитните диви животни, които са естествените му жертви, той поддържа популациите им. Проблемът е с домашните животни, които биват нападани, тъй като навлизат в местообитанието на дивите животни. Домашните животни не се охраняват адекватно и стопаните търпят загуби“. От Сдружение „Балкани“ разказват: „В световен мащаб изключително рядко има доказани случаи на нападения от вълци над хора. За България няма нито един доказан случай, тъй като вълкът има вроден страх от човека, породен от хилядолетия преследване. Увеличаването на щетите от вълци в даден район не означава задължително, че числеността на вида е нараснала. Зачестяване на нападения върху домашни животни могат да се наблюдават и при разбита структура на семейните групи на вълците. Често в такива случаи, когато възрастните вълци са убити, младите се разделят и се придвижват самостоятелно, като ловуват по-дребни или по-лесни за улавяне животни – домашните“. Относно въпроса за изработването на национален план за действие от Сдружение „Балкани“ поясниха, че това е международно задължение на страната ни, като този документ трябва да описва състоянието на вида, да формулира принципите за управление на популациите му, както и редица приоритетни дейности за реализиране на това управление. В плана за действие трябва да се включат мерки и механизми за намаляване или за избягване на конфликта с човека.

В български заклинания вълкът се явява като космически модел, което несъмнено се свързва с вярванията на прабългарите. Подобно на орела, вълкът бил възприет и у тюрките като връзка между трите свята. Явно в тази връзка е и вярването, че всеки шаман може да се превъплъти във вълк. В представите на някои народи вълкът изпълнява ролята на страж на подземния свят и водач в царството на мъртвите, т.е. той е посредник между света на живите и света на мъртвите. Това обяснява и аналогията му с вампир. Същевременно сред някои славянски народи съществува представата за вълка като унищожител на демони. Въпреки че българите причисляват вълка към нечистите сили и под влияние на християнската религия той често се асоциира с дявола, свързва се с мъглата, с мрака и т.н., съществуват и езически поверия, според които той е найголемият враг на дявола и на другите зли сили, с него се плашат болестите. Вярвало се също, че е на добро и е знамение за голяма плодовитост при овцете през идната година, ако вълк се промъкне незабелязан в кошарата и успее да грабне овца. Това се приемало като своеобразно жертвоприношение. Широко разпространено е поверието при източните народи, че ако вълк се изпречи на пътя на човек или пресече пътя му, това ще донесе на човека късмет, щастие, благополучие. С култа към вълка воин и ролята му на медиатор са свързани някои празници в древността. Съществували са ритуали, свързани с намятане на вълчи кожи и поставяне на вълчи маски, които се извършвали ежегодно в определено време. Вероятно по тяхно подобие били провеждани римските Луперкалии през февруари и славянските Вълчи празници, чествани от българите през ноември и през февруари. Изнесените факти водят до извода, че някога вълкът е имал огромно култово, ритуално и социално значение. Трудно е да се каже кога е възникнал култът към вълка, но без съмнение това е станало в предисторическия период. Смята се, че първите негови изображения са от неолита, когато кучето и вълкът още не са били разграничавани в митологиите, в рисунките и в човешкото съзнание. Явлението определено е възникнало още преди одомашняването на животни, което започва през мезолита. Идентифицирането на двете животни е продължило дори след тяхното разграничаване, което е видно не само от данните в различни култури, но и от смесването на техните названия.