В живота на българите хлябът е неизменна част от ежедневната и от празничната трапеза. Старите хора казват: „Като има хляб, всичко има“. Хлябът на българите e съществена част от обредите – било то езически или християнски, тъй като се приема, че символизира кръговрата на живота. Разпространено е вярването, че хлябът е „душа“, ето защо в някои райони на България на топлия хляб му казват „душа“ или „душица“. Във връзка с това се е съхранила традицията, според която домашно изпеченият хляб се разчупва, а не се реже. Брашното за обикновения хляб се смила от различни култури – пшеница, ръж, царевица, докато брашното за обредните хлябове се приготвя само от специално отделена за целта пшеница. Основните съставки, от които се замесва хляб, са брашно, вода и мая. В миналото за обредните хлябове се е използвала тъй наречената „мълчана вода“ – докато я носели от извора или от чешмата, девойките не разговаряли с никого. Фòрмата на хлябовете може да бъде разнообразна, като кръглата форма е типична за обредните питки. Тези питки допълнително се украсяват с фигурки, изобразяващи жито, грозде и различни домашни животни. Фòрмата на плитка е характерна за сладките обредни хлябове, приготвяни и до днес за Великден, това са тъй наречените козунаци.

РЕЦЕПТА ЗА РЪЖЕНО-ПШЕНИЧЕН ХЛЯБ В ДОМАШНА ХЛЕБОПЕКАРНА