Според своя стил и характер българските народни хорà се класифицират по етнографската област, от която произхождат. Съществуват шест такива области – северняшка, добруджанска, тракийска, родопска, шопска и пиринска. Границите им обаче са съвсем условни, понеже има и хорà, които се практикуват в цялата страна, независимо че носят белега на конкретен регион. Всяко хоро изисква характерна стойка на тялото и специфично движение на ръцете, което го прави различно от другите хорà. Едновременното изпълнение на движенията със заловени ръце, при което всички са подчинени на общия ритъм, спомага за емоционалното сплотяване на съответния танцов колектив. Най-популярни са тракийските хорà, които се отличават и с голямо разнообразие. По сложност варират от най-простите до най-сложните, а в темпово отношение съществуват както бавни и умерени, така и много бързи – от 2/4 до 5/16 такта, та дори и в 7/16. В мъжката игра при тракийските хорà са характерни пляскания с дланите, пляскания по бедрата и по ходилата, съчетани със сложни стъпки, с клякания и със завъртания. Женските хорà в Тракия най-често се играят при вокален съпровод от самите участнички в танца.